Как да обезпечим правата си в един съдебен процес

“За да е налице надлежно обезпечение на бъдещ иск – то молителят в производството по чл. 390 и сл. ГПК следва да посочи точно какъв иск иска да бъде обезпечен, да посочи точно цената на иска с оглед правилното определяне на родовата подсъдност, следва исканата обезпечителна мярка да бъде адекватна на субективното материално право, което ще се защитава, както и когато се касае до обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, както е прието с Определение № 503/2008 г. на ВКС – I отд., тази мярка да е “подходяща” в смисъл: да е такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд (а не на административни органи) и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в административни наказателноправни разпоредби. “Спиране на строителството” – респективно на строително-монтажни работи – предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи на изпълнителния процес”.

Определение № 318 от 27.07.2009 г. по ч. гражд. д. № 255/2009 г., г. к., II г.о.

Средството за осъществяване на един успешен процес срещу недобросъвестния ответник, който е нарушил правата Ви представлява обезпечаването на иска. Целта на подобно действие е в един незапочнал, но предстоящсъдебен процес, или в едно започнало производство да се лиши ответникът от предприемане на действия, които ще затруднят търсената от Вас искова защита.

Именно след като се постигне налагането на обезпечителна мярка, същата ще Ви брани от увреждащи действия и ще ограничава правната сфера на ответника. Обезпечение се допуска по всички видове искове (чл. 389, ал. 2 от ГПК).

Обезпечение на бъдещ иск

Обезпечение може да се иска и преди да сте предявили иска си в съда. В този случай молбата за налагане на обезпечителна мярка се подава до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, а при обезпечаване на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. В случай че съдията допусне обезпечението, същият определя срок за предявяване на иска, но не по- дълъг от един месец.

Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното Ви  право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин ще гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство (възбрана, запор и др.), целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право.

Обезпечение на висящ иск

Обезпечение по време на висящ исков процес /т.е. след завеждане на исковата Ви молба/ е друга предвидена възможност. В този случай не се дължи отделна държавна такса за искане на обезпечение. Компетентен да се произнесе по искането Ви за налагане на обезпечителни мерки е съдът, който разглежда образуваното от Вас съдебно производство. 

Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускането му, следва да прецени две неща:

• дали са налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и
• дали е налице вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно /например поради естеството на активите на ответника или на неговото поведение/.

Въпреки че не разполагате с достатъчно убедителни доказателства, съдът може да поиска да се внесе гаранционен депозит за допускане на обезпечение. В съдебната практика този депозит най-често е в размер до 10% /десет процента/ от размера на претендираното вземане по гражданския иск. Целта на депозита е да защити правата на ответника при евентуално отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция. В този случай той ще може да претендира вредите, настъпили вследствие на незаконосъобразно допуснатото обезпечение, като предяви съответния иск.

Обезпечителни мерки

Обезпечителна мярка е тази, която обезпечава изпълнението на спорното субективно право. Тя трябва да бъде ефикасна, т.е. да се приспособи към обезпечителната нужда и се преценява във всеки конкретен случай, тъй като съдът няма право да постанови обезпечителна мярка, различна от поисканата.

Обезпечителните мерки са регламентирани в чл. 397, ал.1 от ГПК.

– запор на движими вещи и вземания;

– възбрана върху недвижим имот;

– спиране на изпълнението;

– спиране на моторно превозно средство от движение;

– други подходящи мерки, определени от съда.

Последици от налагането на обезпечителните мерки

Правните последици на запора и на възбраната като обезпечителни мерки при искове за собственост се ограничават в лишаване на ответника от държане на вещта, като тя се предава на пазач (чл. 400, ал. 1 от ГПК), или в задължаване на ответника да се грижи за вещта, когато тя остава в негово държане.

Налагането на обезпечителна мярка може да има неблагоприятни последици за ищеца, когато искът му е неоснователен. Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.