За отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служители на МВР

Една  част  от  съдебните  състави  приемат,  че  в  ЗМВР  и  в приложимите наредби  към него, с изключение на отменената Наредба No 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Съдебните съставите считат, че прилагането  на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Решение No 468 от 05.12.2019  г. на ОС  –  Русе по в.гр.д. No 710/2019  г., Решение от 2018  г. на ОС –  Варна по в.гр.д. No 2364/2018  г.,  Решение от 17.08.2018 г.  на  ОС – Варна  по  в.гр.д.  No  1810/2018 г.,  Решение  No 153/02.12.2019 г. по в.  гр.д. No  1614/2019 г.  на ОС  –  Бургас,  Решение No 102/21.06.2019  по  в.гр.д. No 265/2019 г. на ОС – Сливен и др.).

Друга част от съдебните състави приемат, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими към отчитане на работното време в МВР, тъй като тази материя е уредена в специален закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. При наличието на специална уредба на правоотношенията, приложим е специалният закон, а именно ЗМВР. Този закон прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, а условията и редът за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът –  с негова заповед.  Съставите  приемат,  че  не  е  налице  непълнота  в  специалната уредба. За  полагания от служителите на МВР извънреден труд и нощен труд  са  налице  специални  нормативни  актове,  които  регулират  тези  правоотношения. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата  е  подзаконов  нормативен  акт,  издаден  по  приложение  на  КТ,  поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба (Решение No 456 от 27.11.2019 г.  на  ОС  – Русе  по  в.гр.д.  No  709/2019 г.,  Решение  No 35/20.01.2020  г.  по  в.гр.д.  No  1110/2019  г.  на  ОС  – Велико  Търново, Решение No 41 по в.гр.д. No 1111/2019 г. на ОС – Велико Търново).

Поради липсата на регламентация и яснота относно решаването на подобни правни спорове, Районен съд- Луковит изпраща преюдициално запитване със следните въпроси:

• За да се гарантира пълната ефективност на защитата на здравето и безопасността на работниците, каквито са целите на Директива 2003/88/ЕО, необходимо ли е държавите членки да предвидят нормалната продължителност на нощния труд на пожарникарите да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
• Съвместимо ли е с разпоредбите на Хартата на основните права национално законодателство, което предвижда седем часа максимална продължителност на нощния труд само за работниците от частния сектор?
• необходимо ли е държавите членки да предвидят изрично каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително за заетите в публичния сектор?

По така поставените преюдициални въпроси и направеният анализ на преписката е установено, че правният проблем в така поставения проблем е въпрос основно на националното право, тъй правото на Съюза не налага категорично единия или другия подход от различните разрешения, възприети от отделните съдилища на държавите членки.

Действително, Директива 2003/88 изисква нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Тя установява минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, а в частност до нощния труд, в съображение 7 от Директивата се отчитат присъщите за този период на дейност рискове, като се посочва: „Изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място“.

Следователно, именно цитираната Директива задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират на работниците, които полагат нощен труд, и на работниците на смени подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето. Поради по-голямата изтощителност на нощния труд в сравнение с труда през деня намаляването на средната или максималната продължителност на нощния спрямо дневния труд със сигурност би могло да е правилен подход на държавите членки за защита на безопасността и здравето на работниците.

Въпреки това, Директива 2003/88 не съдържа никакво указание за съотношението между продължителността на нощния и дневния труд. В този смисъл член 8 от Директивата допуска национална уредба, която предвижда една и съща продължителност на дневния и нощния труд, стига да не се надхвърля ограничението от осем часа за всеки 24-часов период. В този смисъл при анализа е посочено, че намаляването на продължителността на нощния спрямо дневния труд е само един от възможните подходи за изпълнението на изискванията на член 12, буква а).

На следващо място, тъй като въпросът за (преобразуването на седемте часа нощен труд в по-голям брой часове дневен труд по съответния коефициент) остава извън приложното поле на Директива 2003/88 и изобщо на действащите в правото на Съюза разпоредби в областта на работното време, ако решението на българския законодател е да предвиди различно третиране на нощния труд за отделни сходни категории работници не е обосновано, би могло да е налице противоречие с европейското право и евентуално задължение за националния съд да остави без приложение националната нормативна уредба, която въвежда разликата в третирането.

Във връзка с написаното, по изложените съображения по преюдициалния въпрос на Районен съд Луковит (България) е изведено следното заключение:  

1. Директива 2003/88 само указва максималната продължителност на нощния труд, а конкретно член 12, буква а) от нея не задължава държавите членки да определят по-кратка продължителност на нощния труд в сравнение с дневния. Държавите членки са свободни да приемат мерките, които считат за най-подходящи за осигуряването на полезното действие на Директивата.
2. Член 20 от Хартата, който закрепва принципа на равенство, и член 31 от нея, който закрепва правото на справедливи и равни условия на труд, не изискват седемчасовата нормална продължителност на работното време през нощта, предвидена в дадена държава членка за работниците от частния сектор, да се прилага еднакво и за работниците от публичния сектор, включително полицаите и пожарникарите. В дискреционните правомощия на държавата членка е да определи различна продължителност, отново в границите на максимума по член 8 от Директива 2003/88, при условие че съществува обективна обосновка за решението на законодателя да предвиди различно третиране на нощния труд за отделни категории работници, които са специфично и конкретно сходни.
3. Член 8 от Директивата във връзка със съображение 8 от нея не изисква националното законодателство изрично да определя нормалната продължителност на нощния труд включително за заетите в публичния сектор. Държавите членки са свободни да предвидят най-подходящите мерки, с които да се осигури полезното действие на разпоредбите на Директивата“.